ТЮТЮНЕВ СКЛАД

Проектът свързва в една рамка шестте локации по маршрута на Тъмната страна на Нощта. Историята в него няма определена последователност, но всеки от етапите се намира в определена връзка и зависимост от останалите и от инстинкта на публиката да ги открие и разчете. Тъмната нощ на душата е израз приписан първоначално на Хуан де Йепес Алварес (Йоан от Кръста), и обозначава временното преживяване на духовно запустение в мистичния опит, време в което „Бог е скрит“ и където дори вярата изглежда се колебае. Наречено „Сахара на сърцето“ от Ричард Дж. Фостър, това е времето, когато Човек „измерва своето недостойнство в низходящо движение“ преди да измери „своето величие в движение нагоре към светлината“. Поради това не е отрицателен опит. Същият Йоан от Кръста разграничава две нощи: тази на сетивата и тази на ума.

Silent Rock Festival е концерт с електронна музика, който по всяко едно време може да бъде чут от един-единствен слушател. Отнасяйки се критично към тенденцията изкуството да се превръща единствено в ефектно събитие и зрелище, проектът изследва проблема публично/частно, ролята на изкуството в „развлекателната индустрия” и мястото на зрителя. Целта на Silent Rock Festival е не да представи на публиката отделно произведение, а да превърне събирането на публика само по себе си в произведение. Представянето на интимно събитие в публичен контекст поставя зрителя в спектакъл в спектакъла.

Възникването на мащабна тютюнева промишленост е ключова точка в развитието както на Съединените щати, така и на Пловдив. „Два начина да бъдеш щедър в условия на стрес” изследва и документира взаимотношенията между хора, които пушат от една цигара и с какво този ритуал на даване и получаване се различава в различните страни.

"Ako някой чуе посланието, това вече е комуникация."
Робърт Бари


Вечерното токшоу “Когато Нощта мълчи, Космосът говори” е както обикновено интелектуална трибуна за най-разнообразни, но винаги високо професионални мнения по свръхестествени въпроси. Изкуствовед, специалист по феномени, новинарка, ангел и художничка са се събрали този път, за да обсъдят важността на формите, които посланията от други светове приемат. Разговорът кулминира в пърформанс, който, неочаквано дори за своя автор, става вектор на едно смайващо проявление. Възможно ли е това да е истинското послание на Нощта и Космоса?

Филмите на Мишел Найсмит създават свят, който чертае неясните граници между действителното и фантазираното, лудостта и ексцентричността, хора, животни, архетипи и фантастични създания. Загадъчни и медитативни, нейните произведения същевременно изследват характера на визуалната медия – образ, текст, ритъм, светлина и тъмнина, всички тези елементи изграждат филма като сурова и все пак сложна и лабиринтна конструкция. Найсмит постига почти хипнотично въздействие без илюзионизъм. Реквизитът е подръчен, филмовите локации са част от ежедневието й, актьорите – самата тя и нейни приятели.
Ежедневието в тях e едновременно тъжно и безизходно, но и величествено и омагьосано. Пуделът – аристократ и интелектуалец – по малко Моцарт, Мезмер и Шопенхауер, макар и болен и забравен, продължава да диктува мислите си на своя секретар в бетонната си квартира във френско предградие, под звуците на Франсоа Купрeн (Francois Couperin). Съдебната палата е бална зала за огромно и самотно разхождащо се в нощта черно яйцe. Психиатрична клиника е превърната в художествено училище с особен хранителен режим, а безработицата бива лекувана от социалното министерство с хипноза. Ексцентричните герои на Мишел Найсмит превръщат институциите на ежедневието ни в болници за душата, в които меланхолията не се лекува. Тя е самото лечение.

Дейвид Бйом (р. 1982) и Иржи Франта (р. 1978) работят заедно от 2006 г. Основното им изразно средство е рисунката, а акцентът е върху представянето и разиграването й, както и върху някои свързани с това дългосрочни задачи. Живо ги интересува процесът, който често е затруднен от пречки и ограничения. В много случаи процесът е по-важен от резултата. Събитието се превръща в зрелищен спектакъл от първостепенно значение, а рисуването е по-скоро страничен продукт. Бйом и Франта са участници в многобройни изложби в Чехия и чужбина, както и в резидентни програми в Ню Йорк, Берлин и Виена. През 2009, 2010 и 2012 г. са номинирани за престижната награда "Индржих Халупецки". www.bohmfranta.net