Оголването на конструкцията, подчертаването на формата създават усещането за нещо пропуснато, нещо, което не може да бъде наваксано, а само натоварено с нов смисъл. Жирафът има двойнствен „живот”, той е мрачен и светъл, изоставил е своето предназначение, идва от миналото, но същевременно очаква бъдещето, едновременно е празен и бременен със значения.