Концепцията на тази изложба е провокирана от един групов пърформанс, осъществен през април 1990 г. Този пърформанс носи заглавието „Ходилата на Бога” и е бил представен дни преди Великден в НДК по време на концерт на Йълдъз Ибрахимова и джаз формацията й. Старите медни съдове, окачени на въжена конструкция, били акустично включени в музикалната композиция, използвани като ударни инструменти, но същевременно били част от сценичната визия, а действието изразявало стилизирани ритуали. Отливка от допотопна скиорска обувка, символизираща крак или ходило, била потапяна последователно в медните съдове, пълни с червена боя, а после измивана. В пърформанса тогава участват Албена Михайлова и Димитър Грозданов заедно с две асистентки.