Артист: Исак Кордал
Проектът представлява работа в процес на развитие и е свързан с критическо определение на поведението ни като социална маса. Произведенията целят да привлекат вниманието към обезценената ни връзка с природата чрез критически поглед към страничните ефекти на нашата еволюция. С майсторското умение на режисьор, авторът поставя фигурите на места, които бързо отварят врати към други светове. Отделните сцени представят в детайли рутинните задачи на съвременния човек. Мъже и жени са окачени и замръзнали в определено движение или поза, която може да бъде тълкувана в множество посоки. Лесно е да се индетифицирате със симпатичните фигури или да се посмеете с тях. Те представят фрагменти, в които все още присъстващата природа запазва обнадеждаващи симптоми на оцеляване. Със своята несигурност тези анонимни скулптури, разположени на нивото на подметките на минувачите, са като номадски останки от несъвършеното устойство на нашето общество и предизвикват размишление върху разрушението и преустройството на всичко около нас. Те насочват вниманието ни към абсурдността на нашето съществуване.
Исак Кордал се отнася със симпатия към своите малки хора, а вие можете да станете съпричастни към техните ситуации и да съпреживеете тяхната среда, свободното им време, чакането им по автобусни спирки, както и по-трагичните моменти като смърт в следствие на злополука, самоубийство или семейни погребения. Скулптурите са разположени в канализационни шахти, на покривите, върху автобусни спирки и на множество други необичайни или неочаквани места.
*С подкрепата на Институт Сервантес, София